New York Times: Тайната история на войната в Украйна - Част I

На 29 март 2025 г. New York Times публикува епохална статия за войната в Украйна. 

Оригиналното заглавие е "The Partnership: The Secret History of the War in Ukraine. (This is the untold story of America's hidden role in Ukrainian military operations against Russia's invading armies)".

Автор е Adam Entous.

За написването на статията Адам Ентаус провежда над 300 интервюта за повече от година с представители на правителствени, военни и разузнавателни служби в Украйна, САЩ, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Латвия, Литва, Естония и Турция.

Някои дори се съгласиха да говорят открито, повечето поискаха имената им да не бъдат използвани, защото обсъждат чувствителни военни и разузнавателни операции.

Олександър Чубко и Джули Тейт допринесоха с изследвания, уточнява още NYT.

Позволяваме си да преведем изцяло статията, защото няма да е пресилено да се каже, че това е най-пълната история на войната в Украйна, публикувана някога в медиите, но ви призоваваме да видите оригиналната статия на NYT (тя е платена), където има още много снимки и графики.

Поради огромния обем на статията, се налага да я публикуваме в две части.

Линк към част II: Тайната история на войната в Украйна. Част II на статията на New York Times

В оригинал статията е разделена на дълъг увод и 4 части. При нас в част I ще бъдат включени увода и първата част, а във част II - втората, третата и четвъртата част от оригиналната статия.

ЕДНА ПРОЛЕТНА СУТРИН, два месеца след нахлуването на армиите на Владимир Путин в Украйна, колона от необозначени коли спира на ъгъла на една киевска улица и качва двама мъже на средна възраст в цивилни дрехи.

Напускайки града, конвоят, обслужван от тежко въоръжени британски командоси без униформа, пътува 400 мили на запад до полската граница. Преминаването е безпроблемно, с дипломатически паспорти. По-нататък стигат до летище Жешув-Ясионка, където ги чака празен товарен самолет С-130.

Пътниците са висши украински генерали. Тяхната дестинация е Клей Касерн (Clay Kaserne), щабът на американската армия за Европа и Африка във Висбаден, Германия. Тяхната мисия е да помогнат за създаването на това, което ще се превърне в една от най-строго пазените тайни на войната в Украйна.

Един от мъжете, генерал-лейтенант Михайло Забродски, помни, че е бил отведен нагоре по стълбище, водещо до пътека с изглед към главната зала на аудиторията „Тони Бас“ в гарнизона. Преди войната това е било фитнес зала, използвана за срещи на високо и ниско ниво, изпълнения на армейския оркестър и дербита на скаутското движение. Сега генерал Забродски вижда пред себе си офицери от коалиционните страни, в лабиринт от импровизирани кабинети, организиращи първите западни доставки за Украйна, състоящи се от артилерийски батареи M777 и 155-милиметрови снаряди.

След това той е заведен в кабинета на генерал-лейтенант Кристофър Т. Донахю, командир на 18-ти въздушнодесантен корпус, който предлага своето партньорство.

Развитието и вътрешната организация на това партньорство са видими само за тесен кръг от американски и съюзнически служители. Това партньорство за разузнаване, стратегия, планиране и технологии ще се превърне в тайното оръжие на администрацията на Байдън за спасяването Украйна и защита на реда след Втората световна война.

Днес този ред, заедно със защитата на Украйна на нейната територия, е на кръстопът заради обещанията на Тръмп да сложи край на войната и опитът му да търси сближаване с Путин. За украинците прогнозите не са обнадеждаващи. Покрай съперничеството на Великите сили след разпадането на Съветския съюз, отскоро независимата Украйна е между чука и наковалнята, тъй като нейните стремежи към Запада все повече тревожат Москва. Сега, след началото на преговорите, американският президент неоснователно обвини украинците за започването на войната, притискайки ги да предадат голяма част от своите минерални богатства, настоявайки украинците да се съгласят на примирие, без каквито и да е гаранции за сигурност от страна на Америка - мир без сигурност за продължаване на мира.

Тръмп вече е започнал да преустановява елементи от партньорството, сключено във Висбаден през онзи пролетен ден на 2022 г. И все пак, да се проследи неговата история означава да се разбере по-добре как украинците успяват да оцелеят през три дълги години война, изправени пред много по-голям и много по-мощен враг.

Със забележителна прозрачност Пентагонът предлага оръжия на стойност 66,5 милиарда долара, доставени на Украйна - включително, повече от половин милиард патрона за малки оръжия и гранати, 10 000 противотанкови оръжия Javelin, 3000 противовъздушни системи Stinger, 272 гаубици, 76 танка, 40 високомобилни артилерийски ракетни системи, 20 хеликоптера Ми-17 и три батареи за противовъздушна отбрана Patriot.

Но разследването на New York Times разкрива, че Америка е била вплетена във войната много по-интимно и дълбоко, отколкото се е предполагало досега. В критични моменти партньорството представлява основата на украинските военни операции, които според американските данни са убили или ранили повече от 700 000 руски войници. (Украйна определи броя на жертвите на 435 000.) Един до друг в командния център на мисията във Висбаден, американски и украински офицери планират контраофанзивата на Киев. Огромни американски усилия за събиране на разузнавателна информация определят стратегията за конфликта и насочват информация за прецизен прицел към украинските войници на бойното поле.

Представител на европейското разузнаване си спомня, че е бил изненадан, когато научил колко навътре са колегите му от НАТО в украинските операции. „Сега те са част от веригата за убийства“, казва той.

Водещата идея на партньорството е, че това тясно сътрудничество може да позволи на украинците да извършат най-невероятните подвизи, нанасяйки съкрушителен удар на нахлуващите руснаци. И с удар след удар в първите етапи на войната - възможни заради украинската смелост и сръчност, но също и заради руската некомпетентност - тази аутсайдерска амбиция все повече изглежда постижима.

Едно ранно доказателство за концепцията е кампанията срещу една от най-страховитите бойни групи в Русия - 58-ма общовойскова армия. В средата на 2022 г., използвайки американското разузнаване и информацията за насочване, украинците започват ракетен обстрел по щаба на 58-ма армия в района на Херсон, убивайки генерали и щабни офицери. Групата се установява на друго място, но всеки път американците го намират и украинците го унищожават.

По на юг, партньорите се прицелват в кримското пристанище Севастопол, където руският Черноморски флот товари ракети, предназначени за украински цели, на военни кораби и подводници. В разгара на украинската контраофанзива през 2022 г., преди зазоряване, рояк морски дронове, с подкрепата на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), атакува пристанището, повреждайки няколко военни кораба, което принуждава руснаците да се изтеглят.

Но в крайна сметка в партньорството започва напрежение и траекторията на войната се измества.

Понякога украинците виждат американците като арогантни и контролиращи – типичният стереотип за покровителствените американци. Американците от своя страна не могат да разберат защо украинците просто не приемат добри съвети.

Докато американците се съсредоточават върху премерени, постижими цели, украинците постоянно се опитват да сграбчат голямата, блестяща победа. Украинците от своя страна често смятат, че американците ги възпират. Те имат за цел да спечелят войната. Въпреки че споделят тази тяхна надежда, американците искат най-напред да се уверят, че украинците няма да я загубят.

Тъй като украинците печелят по-голяма автономия в партньорството, те започват все повече да пазят намеренията си в тайна. Те са вечно ядосани, че американците не могат или не искат да им дадат всичките оръжия и оборудване, които искат. Американците пък са ядосани от неразумните искания на украинците и от нежеланието им да предприемат политически рисковани стъпки, за да подсилят своите сили, значително превъзхождани от руските.

На тактическо ниво партньорството води до триумф след триумф. И все пак, в може би ключовия момент от войната, в средата на 2023 г., когато украинците предприемат контранастъпление, за да изградят победоносна инерция след успехите през първата година, стратегията, разработена във Висбаден, става жертва на нестабилната вътрешна политика на Украйна: президентът, Володимир Зеленски, срещу своя подчинен военен началник (и потенциален съперник на изборите), и военният началник срещу своя своенравен командир. Когато Зеленски застава на страната на своя подчинен, украинците насочват огромно количество хора и ресурси в една безплодна кампания за превземане на опустошения град Бахмут. В рамките на месеци цялата контраофанзива завършва с пълен провал.

Партньорството функционира в сянката на дълбокия геополитически страх, че Путин ще го възприеме като преминаване на червената линия и ще използва често размахваните си ядрени заплахи. Историята на партньорството показва как американците и техните съюзници понякога стигат до тази червена линия, как все по-тежките събития ги принуждават — според някои твърде бавно — да изместват червената линия към по-опасна територия и как внимателно разработват протоколи, за да останат от безопасната ѝ страна.

Отново и отново администрацията на Байдън разрешава тайни операции, които преди това би забранила. Американски военни съветници са изпратени в Киев и по-късно им е позволено да пътуват по-близо до фронтовата линия. Военни и служители на ЦРУ във Висбаден помогат за планирането и подкрепата на кампания от украински удари в анексирания от Русия Крим. Накрая военните и след това ЦРУ получават зелена светлина, за да позволят прецизни удари дълбоко в самата Русия.

В известен смисъл, погледнато в по-широк план, Украйна е реванш в дългата история на прокси войни между САЩ и Русия - Виетнам през 60-те години на миналия век, Афганистан през 80-те години на миналия век, Сирия три десетилетия по-късно.

Това е и грандиозен експеримент във военните действия, който не само ще помогне на украинците, но и ще възнагради американците с опит за всяка бъдеща война.

По време на войните срещу талибаните и Ал Кайда в Афганистан и срещу Ислямска държава в Ирак и Сирия, американските сили провеждат собствени наземни операции и подпомагат тези на местните си партньори. В Украйна, напротив, американската армия няма разрешение да разположи свои войници на бойното поле и трябва да помага дистанционно.

Прецизното насочване, усъвършенствано срещу терористични групи, се оказва въпрос на ефективност в конфликт с една от най-мощните армии в света. Украинските артилеристи стрелят без колебание с гаубици по координати, изпратени от американските офицери от щаб, намиращ се на 1300 мили от бойните действия. Украинските командири, на базата на информация, предадена от уверен американски глас: „Там няма никого — атакувайте“, нареждат на пехотинците да навлязат в село зад вражеските линии.

Отговорите на на въпросите за траекторията на партньорството зависят от това доколко американските и украинските офицери се доверяват един на друг. „Никога няма да ви излъжа. Ако вие ме излъжете, приключваме“, припомня си  генерал Забродски думите на генерал Донахю при първата им среща. „Чувствам се точно по същия начин“, отговаря украинецът.

Следва на стр. 2

Следете новините ни в GoogleNews